Майкъл на живо...

Нека който го е виждал да разкаже, моля ви!
Много обичам да чета разкази на хора, които са го виждали.
Може даже, ако искате, да слагаме и други разкази, които са интересни и сме ги намерили в интернет

За съжаление не съм имал този шанс Но темата е яка, и ще е интересно някой да разкаже

Ето разказа на едно момиче в някакъв сайт:

Nov 1996. Australia. The History Tour. I went to 4 History shows, 2 in my own city, and I travelled to 2 other Aussie cities for the others...same with Bad, but that was 3 shows in all. Michael cancelled the Australian leg of Dangerous because of what we now know to be a stint in rehab..at the time we were told he had a minor stomach ailment..so by the time History came along I was determind to get to as many shows as possible, despite being a few weeks pregnant with my third child.

At the concert where I got onstage, I was lucky enough to get down the front...kinda leaning towards the right hand side, but right out in front. During the costume change after Smooth Criminal a guard approached me and asked me if I wanted a dance with Michael..he didn't have to ask me twice! He helped me over the barrier, and thinking back, I can't have looked very lady-like at all...it was early summer and a warm night, I was wearing very short shorts and a MJ t-shirt..my pregnancy wasn't yet showing. I clambered over that barrier and didn't care how I looked, in case the dude changed his mind. He asked me if I was wearing anything sharp, I said no, but he asked me to turn my engagement ring round my finger, so "it doesn't get stuck in his hair"...lol...he led me to the little row of stairs and let me go...Mike was doing YANA by then...I just fell into his arms, but was quite calm, because of the baby. He was beautiful, and he smelt of baby powder. His skin was soft, but his arms were strong. He had a tight grip around my waist, and stroked my long hair. I could feel the shiny gold pants on my bare legs. He held my arm up and twirled himself under my arm. When I sensed my time was nearly up, I cupped his face in my hands and kissed him on the lips, he kissed me back, and just grinned that lovely grin at me. I noticed a red mark on his neck and my first thought was "ok...WHO put THAT there..?"...lol...then realised later it was probably an insect bite, Aussie summers are notorious for bugs, and one obviously took a shine to his neck. Lucky bug.
Wayne Nagin (chief of security), came to get me, and as he lead me away, I screamed "I love you" to Mike about 3 times, and when I looked up at him, he mouthed it back to me..I was too far away by then to hear him, but he seemed to mouth "I love you more".....that was it, I just collapsed in tears in Wayne's arms. He took me just inside the back stage area, asked me if I was ok, and offered me some water. He let me watch the next song (J5 medley), then told me he'd take me back to the audience. I asked him for some help down the stairs "cos I'm pregnant"...you should've seen the look on his face...he said "What! why didn't you tell us?", I said "are you kidding, they wouldn't have let me up there!" I assured him I was ok but after the show, I stayed back and spoke to some of the crew and apparantly Michael was told I was pregnant, and he freaked out. He was worried he'd hugged me too tight! Isn't that cute....always thinking of others..
Anyway, that's basically it...I've remembered alot over the years, and probably forgotten some too..the baby that I was carrying is now nearly a teenager, and she tells everyone that SHE danced with MJ! I guess she did in a way..
The shirt I was wearing, I never washed..the baby powder smell stayed in it for ages, and these days, since Mike passed away, I keep the shirt under my pillow and hug it while I fall asleep. The baby powder smell has long gone, but I swear some nights, when I wake up and lie there in the moonlight, (I keep my blinds up for my cat), I can smell him on my shirt.
BTW, I asked security about the baby powder smell, and they said he wore baby powder to absorb the sweat.

Hope you enjoyed reading this..

P.S. Ако искате мога да го преведа
Страхотен разказ, направо ме накара да настръхна...

Повечето от Вас, са чели моят разказ, който много, ама много "постно" и на бързо Ви разказах .. . То за срещата си с МАЙКЪЛ, едва ли някой може да разкаже с най точните думи. Аз бих искала да Ви предам усещанията си-незабравими до края на живота ми ...
Харизматичната личност МАЙКЪЛ успява да се "вмъкне" в теб и да остане там завинаги.Той е необикновенно съчетание м / у любов, добро, топлина, съвършенство .... и човешко, дълбоко пронизващо те
усещане, че светът е прекрасен.! МАЙКЪЛ носи толкова положителна енергия, която как побра у себе си и до днес не мога да си отговоря ... Той умее да плиска тази положителна енергия, да ти я предаде безвъзмезно, така, че да усетиш промяната в себе си веднага ... МАЙКЪЛ е чудото на което съм съвременник и не смятам скоро да се освободя от това чудо .... Ревниво го пазя дълбоко в душата си ...
МАЙКЪЛ е усещане.! За него трудно се пише ...







[img][/img]

Страхотно, иска ми се и аз да го бях усетила на живо като теб...
Ти къде видя Майкъл, на концерт ли?
А за снимките, ако искаш ще ти помогна

Тя е ходила на турнето "Dangerous" в Румъния И е вияла Майки, и е искала да го целунеееееее Съжалявам малко полудях

Лелее на тоя концерт ли е била!? Уау, разкажи ни моля те!

Да разкажи Искам да ни разкажеш усещането, и какво се случвало с теб по време на концерта Как изглеждаше Майкъл и т.н. с подробности ако може

Ооо да, моля тееееееее

Мале а тва с момичето, дето е било на сцената е страхотно... Направо като четях се е дно бях там.. Да прегърнеш Майкъл.. страхотен късмет!

........
Ще Ви разкажа....непременно ще ви разкажа преживяното - 1992-ра,макар,че е много трудно....
МАЙКЪЛ не се разказва,МАЙКЪЛ се съпреживява....
........


[/img]

Няма нищо, разкажи ни ако не те затрудняваме Малко съм нахален, но ми е много любопитно

Да, моля те! Нека и ние да успеем да го усетим.. макар и само от разказ.

Ще споделя....
..Беше краят на м.септември 1992-ра.Четири достатъчно "луди" мадами,се натоварихме на рейс и към обяд на 29-ти 09.пристигнахме в Букурещ.Там ни чакаше петата от нас,която от 90-та живееше в "изгнание".Тя ни бе закупила билетите за концерта на МАЙКЪЛ още два месеца/горе долу/преди това.Божеееееееееееее,била съм на 28 години..Не стъпвах по земята...Само летях....Толкова заредена и силна....никога повече не се почувствах така...
Та,слизаме на тяхната автогара и Нели ни посреща,като крещи от далеч,нещо от рода на .."Бързо...Бързо..."-и бягаше в обратна на нас посока..Както се разбра после,на около двестатина метра от автогарата,минавал МАЙКЪЛ в посока р.Дунав,защото искал да се разхожда с кораб по реката....Значи...щяхме да си починем всичките от зор докато стигнем до мястото...Не го видяхме там,защото той вече беше подминал,но...съобразителноста на Нели ни докара до брега на реката,където беше акустирал корабът за МАЙКЪЛ...Разбира се и там имаше хиляди хора и с много труд се оказахме почти най отпред...И дойде МАЙКЪЛ....Незнам как отцелях след като го видях на живо за пръв път,но знам,че по късно на концерта ми се струваше,че го познавам от векове....МАЙКЪЛ е наистина с невероятно чисто,детско излъчване и хубав.По хубав от това което виждаме по клиповете...Усмихнат,разбира се и плискащ позитивизъм,който няма как да не усетиш..Непрестанно изпращаше целувки и махаше с ръка.Няма да забравя един от "биячите му"/бодигард/,така го побутна за ръката,че ми се преиска да отида и да му хакна един м/у веждите,защото добрякът МАЙКЪЛ реагира,като непослушно дете и забърза ход.Страшно се ядосахме..На корабчето МАЙКЪЛ не спря да маха и да се усмихва...,докато то не потегли.....Така стана
късен следобяд ,а ние си висяхме на пристанището за да чакаме МАЙКЪЛ да се завърне...Към 17-17-30ч.,за ентен път ни увериха,че Джексън/така го наричат румънците/няма да мине от тук,но..кой ти вярва.Висенето продължи до към 19 часа,след което отидахме на разузнаване...Тази вечер,обаче МАЙКЪЛ просто не се върна в Букурещ..със сигурност.На другият ден обикаляхме с тайни надежди,но..до късни доби никакъв резултат...Минаваше 22 часа на 30.09-ден преди концерта-когато едни местни възрастни хора /мъж и жена/,ни спряха и заговориха,защото те били всъщност българи и чули родна реч.Като разбраха повода заради който сме в Букурещ,много се зарадваха,защото страхотно обичали МАЙКЪЛ от години...Те ни дадаха съвет на 01.10-ти да отидем по обяд на стадиона и да си "запазим"място до вратата,от където се влиза...Шанса да се уредим на по предните редици до сцената,бил по-голям.Така и стана.В три без няколко минути бяхме строени първи пред единият вход,като преди това разузнахме,че той е най в близост до сцената...Вратите отвориха в 18.30ч....Имаше толкова много като нас,че ми се стори че морето от хора нямаше да може да се събере на стадиона..МАЙКЪЛ започна в 20ч.нито минута по рано и нито минута по късно.НЯМАШЕ ПОДДЪРЖАЩИ ГРУПИ - Пускаха музика из стадиона,а ние непрестанно си пеехме песните му чакайки го.. Господи като изкочи изведнъж....Тогава като не ми се пукна сърцето...няма да е скоро....Хайде сега ми кажете как да Ви го разказвам,като то не може...Пушаци,гърмежи,светлини....и в средата МАЙКЪЛ...Неописуемо.....
P.S ....малко да поема дъх и продължавам
..Та,изкочи МАЙКЪЛ из под земята,стоя неподвижно около две-три минути и се започна.......БЕЗ ПОЧИВКА-танци,песни,пак танци...Дори на сцената се събличаше и обличаше...Черен панталон с капси около слабинете и златно..като трико отгоре,бели чорапи и разпусната коса защипана някъде отзад...НЕВЕРОЯТЕН...Не може за се разказва..А ние...ние всички в краката му-ревящи,пеещи,плачещи,танцуващи-абе разбити в приятният смисъл на думата...не спряхме да го викаме по име...Още от самато начало мед.служби изнесаха на носилки доста хора...Но морето от народ така "възпламени" МАЙКЪЛ,че той савсем ни се отдаде...Така танцуващ...И след края на всяка песен подхвърляше нещо от рода на .."Как сте...?Обичам Ви..."с което савсем ни допобърка...ИЗПЯ ВСИЧКО КОЕТО ЗНАЕМ СЪЗДАДЕНО ДО 1992-ра и го направи така,че от тогава тези песни предпочитам да ги слушам в изпълнение от концерта,а не записани на дискове и клипове,нямащи нищо общо с тогавашното преживяване..Всички пеехме с МАЙКЪЛ,а ако в това той не беше сигурен,ни подканваше с "..хайде всички..." Абе.....Незнам какво разбрахте до тук,но толкова мога да разказвам...Третата песен беше Криминалето..с невиждана хореография поне от мен до тогава.Облече само бялото сако и сложи бялата шапка....Ох,Боже.../плача,извинявам се.../Танцува с балета си така невероятно,че...нямам думи..Направи хоризунталното навеждане напред..и тотално ни разби.Никой не може като него.!НИКОЙ....На дясната ръка в/у сакото беше със синя лента,а от джоба в ляво на гърдите със синя кърпичка,която се подаваше...Няма да го забравя...След още около две песни,започна Трилъра...Това,ако имахте възможността да го гледате,щяхте да сте на ясно,че изпълнението е най доброто от всички Трилъри до т.момент.../може само да се изключи филма от това число../Не забрави и да се разплаче клякайки и покривайки лицето си с ръка...Преоблече се с черно лачено яке и продължи....Пуснаха при него едно случайно момиче из между нас и то се побърка..Прегърна МАЙКЪЛ и не го пусна докато не я откъснаха от от него в буквалният смисъл на думата...Не забрави да каже по именно на братята си,че ги обича в онази песен "..ще бъда там"...И на нас го казваше и се усмихваше само както той умее...Забравих да доразкажа за Трилър..накрая,влезе в един..ковчег,покриха го с воал и като дръпнаха воала-нямаше нищо отдолу...Да не Ви говоря за Били Джиин...На нея,градуса в стадиона беше 1000.Това,обаче още повече стимулираше МАЙКЪЛ и той направо се разби от танци....На две огромни видео стени даваха клипове с негови танци,докато влезе за минута зад кулисите и се преобуе със син панталон и златно горно/незнам как да го нарека..сакенце/препасан с кожени колани...Следващото преобличане беше с черен обикновен панталон и много готино червено лъскаво яке и неизменната бяла тениска .Не спря това момче...На 31 години,не спря дори да си почине за малко...за една песен време...После сложи бяла риза в/у тениската и така до края..А за края...какво да Ви говоря....УНИКАЛНО.НЕВИЖДАНО.НИКОГА НЕ ПРАВЕНО ДО ТОГАВА,а се съмнявам,че въобще някой го е повторил този финал така,както МАЙКЪЛ го направи...Представи всички участници в шоуто,поклониха се..МАЙКЪЛ се облече в космонавтски костюм,сложи скафандър на главата си,даде още една последна целувка с два пръста отброиха от десет до едно и МАЙКЪЛ отлетя...Просто така, отлетя в небето...и докато се усетим,него вече го нямаше....
...Нищо не стана ясно,нали.? Аз като Ви казвам...не ми вярвате...
Помня,че след концерта стояхме няколко часа на стадиона и никой не си направи труда на ни изгони.Ние стояхме,в началото мълчахме и плачехме..Незнам защо,непрестанно плачехме...безмълвни.После,някак си се добрахме до автогарата и в 06.55 си отпътувахме за Б-рия.Дни след това преживяване,си дадах сметка,че в Букурещ ни се събираха цифром и словом три часа сън...Нямаше обаче време за това...
МАЙКЪЛ направи-за мен-най успешното си турне 92-93 година.Той беше в невероятна форма и това се усещаше от самото начало.МАЙКЪЛ е НАЙ ХУБАВОТО,КОЕТО МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО В ТОЗИ ЖИВОТ,като преживяване.Изключвам,разбира се появата на синът ми 1980-та.МАЙКЪЛ и невероятното съчетание м/у гениално талантлив творец и безкрайно добър и чист човек,за мен си остава едно Божие явление,което не опазихме и не пощадихме-ние лошите хора "около" него.Не може да не го обичаш,веднъж докоснал ли си го....
За хронологичният ред на песните,ще пиша друг път,защото савсем щях да се отплесна сега.,разказвайки за всяка по отделно..Моля да ме извините-зная,че прекалих,но как по накрадко да Ви напиша за МАЙКЪЛ???
...И последно..През цялото време на концерта имах чувството,че протягайки ръка,го докосвам...само малко не ми достигаше....Бях толкова близо до него...Беше ми така хубаво,че още в рейса на връщане си помислих..."..Никога вече няма да бъда така близо до МАЙКЪЛ..." и помня,че плаках...През целият път на връщане - плаках....


[img][/img]

ТheWizz....благодаря за страхотния разказ...Аз..аз не мога да кажа нищо..Просто не мога...В момента не спирам да пла4а и не мога да правя нищо друго

Невероятно Колко е било вълшебно за теб Ох...Вече знам колко ти е било тежко когато си се връщала в България след този концерт Този разказ накара сърцето ми да бие бързо Наистина ти е било зле когато концерта свърши и трябваше да се прибереш Дали ще можеш да го зърнеш още веднъж, поне за миг? ...... Не вярвам че нямаш шанс За това SGV ти обещава,че някой ден ще го намеря и ще успееш да го видиш пак

[= Цвят черен [] = Цвят черен] ОБИЧАМ ВИ ... Нали го знаете ..? Много Ви благодаря, че сте съпричастни ... Толкова сте мили и добри ...
Аз .. няма да преживея тази си среща с МАЙКЪЛ.Няма да мога и да се примиря с всичко, в което искат да ни убедят и ще продължавам да вярвам, че НЕ Е ВЪЗМОЖНО ЗЛОТО ДА ПОБЕЖДАВА ДОБРОТО .!!!!!!![/ цвят ] [/ цветен]





[img][/img]

Знаем И ние много те обичаме. И ще вярваме до край!

Спри да плачеш Лове. Сигурен съм че Майкъл не би искал феновете му да плачат. Така че, горе главата и повече усмивки искаме да виждаме

Ама не мога....

Аз разбирам Любов,че не можеш да спреш да плачеш...Абсолютно те разбирам,но...SGV-въоръжен с
невероятната си НАДЕЖДА и ВЯРА,така те зарежда и ти "насажда" ОПТИМИЗЪМ,че...признавам-аз в този смисъл,съм му абсолютно подвластна....За това му благодаря непрестанно и ще продължавам....
Съветвам те и ти да му вярваш...Ще ти е по леко...








[img][/img]

TheWizz трогна ме .... Много сте яки радвам се че има с кой да споделяме неща за Майк Лове...Това е Петя! Много и се доверявам

Може би в тази тема не е редно,но ще си позволя да публикувам мъничка,обаче същественна част от едно радио интервю на МАЙКЪЛ./2003г./...Веднага ще усетите същността му....:

. . .
"Steve Harvey: Нека ти задам следния въпрос.По време на концерта 30th Anniversary Special имаше един много емоционален момент, докато беше на сцената с братята си. Когато коленичи по време на изпълнението и остана така,а братята ти те гледаха все едно казваха "ОК,Майк,хайде стига!”Това истинско ли беше?

Michael: Винаги е истинско,в моменти като този просто спирам и се моля да не се разплача, но обикновено се разплаквам.Просто всичко ме връхлита, разбираш ли,целият ни път,от бебета та чак до днес, когато ставам свидетел на всичко това ...това вълнение, славата,то просто е Божие дело...и всичко това минава през съзнанието ми ужасно бързо,разбираш ли,това е благословия...и в този момент аз просто рухвам емоционално и се разплаквам.Опитвам да не го показвам на публиката,но то е по-силно от мен ..."
. . .
И ОЩЕ НЕЩО КАЗАНО ОТ МАЙКЪЛ,КАТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СЕМ /средствата за масова информация/;
. . .
"Steve Harvey:Да,голямо признание за това,което означаваш за всички тези хора през всички тези години ...искам да кажа ...братко,не знам дали някой някога ти е казал ‘благодаря’ за музиката,която си създал и си ни дал,тя все още е в сърцата ни,човече.Не знам дали някой някога ти е благодарил ...

Michael: О,бог да те благослови,много красиви думи,това е ...Оценявам го,особено от позицията,в която се намирам,това търсене на сензации от таблоидите.Хората лъжат,създават слухове и всякакви истории, които не са верни.И е много трудно,не е лесно ...много е трудно,понякога ме боли,опитвам се да издържам,доколкото ми е възможно,но е много,много трудно,защото таблоидите лъжат...просто мразят и завиждат.Затова когато четете тези лъжи,не им вярвайте,изгорете ги ..трябва да си направим клада от всички таблоиди,да направим цяла планина от тях и просто да ги унищожим.Те не обичат да виждат успеха ни,напредъка,а в това няма нищо лошо, но те го могат и го правят,безсилен съм срещу това ..какво можем да направим,освен да затвърдим таланта,който Бог ни е дал ...това е всичко,което искам да правя да споделям любовта си и таланта си да развличам хората,не искам да наранявам никого..."

. . .
...Каквото и да кажем след всичко това..няма да има стойност.Просто трябва да се знае,че БОГ ИЗПРАТИ МАЙКЪЛ В ТОЧНОТО ВРЕМЕ,на тази Земя,а ние неговите фенове,които го обичаме истински,СМЕ ТОЧНИТЕ ХОРА.!!!! Защото...няма нищо случайно,мили приятели.!НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА НА ТАЗИ ЗЕМЯ.!ПОМНЕТЕ ГО.!

[img][/img]

Нали може да пускаме истории на други хора, които са го виждали ?
А това , което IvA е постнала мисля, че мога да го намеря на български. Бях го чела някъде.